Некои дребни и малко известни наблюдения от изминалите неколко дни

1.

По случай 15-годишнината на M-Tel хакери (лично аз предпочитам да ги наричам компютърни шегаджии) бръкнали в системата на оператора. Взели си нещо, но какво не разбрахме, защото кибератаката не намери място на нито една вестникарска страница. Но няма страшно, защото днес мярнах поне в няколко национални газетки познатите слогъни „M-Tel - винаги до теб” и „M-Tel – това е твоят глас”. Сиреч, видимо компанията още плаща навсякъде за реклама, сиреч компютърните шегаджии не са източили от системата й пари. Е, може би само малко ЕГН-та. Официално проблем няма, да знаете.

2.

Васко Педераса направи дует с Васко Кеца. Знам, че докато напиша и пусна това малко известно наблюдение, то вече ще е обиколило youtube и vbox и ще се е превърнало в широко известно такова, но не се сдържах. „Огън от любов” подпали столичното заведение, избрано за прИмоцията на новата стара песен на тънък глас. Вестниците любезно ни осведомиха, че клубът възнамерявал да миксира попа и фолка всяка сряда. А всеки четвъртък – вечеринки на самотни дами и господа. Годени, обвързани и привързани нямало да се допускат. Притеснявам се кой ще проверява наличието на бракуваност. Ако фейсконтролът е симпатичен и пенисът му е естествен, моля пишете ми на baklavi4ka@gmailcom.

3.

Както написа една агенция - и Анна и Мария си отидоха. Борисова пък се опъвала до последно, но накрая я опънали... на хирургическата маса и й направили трепанация. Вече твърди, че се казва Анна-Мария Борисова.

Съвсем сериозно, вестниците пропуснаха още една малко известна подробност. Че премиерът й бил толкова бесен, че буквално изхвърлил в кошчето за боклук концепцията й за здравна реформа. Тази подробност ми е важна. Дава ясен сигнал и за психическото здраве на министър-председателя.

4.

Говорейки за психическото здраве на министър-председателя, честно, притеснена съм. Дава ясни си-си-сигнали, че иска да си ходи и да ни остави на червените караконджули. В интервю за Сашо Диков: „И в мен има напрежение, защото полагам огромни усилия да изкарам държавата от кризата. И го правя. Намалих ли цената на газа? (…) За тебе съм самохвалко, за мене съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа. Ако се оценява”.

5.

В същото интервю Борисов каза още, че ще си подаде веднага оставката, ако има протест срещу политиката му. Не уточни обаче какъв протест. Днес еколози излязоха с плакатите пред Министерския съвет. Нещо там за Пирин и Кара дере беше. Утре Бойко има събитие в качеството си на премиер. На парламентарен контрол е.

6.

Вицепремиерът и МВР шеф Цветан Цветанов отне законодателната инициатива на депутатите! Ама не се гъбаркам. Това е малко известен, само на няколко журналисти, факт. Попитан защо парламентаристите на ГЕРБ не пишат закони, а чакат само на Министерския съвет и поради това дневният им ред се изчерпва още в сряда, когато започва, Цветанов отговори: „Ами те участват в работните групи към министерствата, които правят законите. Много са активни”. Очевидно не пожелал да разбере въпроса, той му бива зададен още веднъж, но по-бавно: „Защо депутатите не пишат сами закони, каквато е една от основните им функции, г-н вицепремиер?”. „Ами, вижте какво стана, когато избраниците на БСП тръгнаха сами да го правят. Родиха поправката Ванко 1 и освободиха много бандити от затворите. Така че по-добре да пишат законите с Министерския съвет”, отвърна той. Официално България е парламентарна република. Според Wikipedia.

SMS премиерЪ

Онзи ден Божо Белята каза за шефа, че бил „скръндза”. Пари не давал за медийна любов. Днес пък шефът каза, че парите били важни, любовта не.

Изобщо един такъв диалог се заформи, че се обезпокоих да не си извади обществото погрешно мнение за нашия министър-председател. Да, той не е самолет, не е куршум, а е просто Супермен, но в никакъв случай не е скръндза що се отнася до Любовта.

Любовта на нашия премиер, знаем, е любов към всички. Въпреки лошия генетичния мат’риал, състоящ се от 2 милиона цигани и още толкова изкуфели пенсии, които гласуват за БСП по линия на кебапчето и носталгията, той ги дарява вкупом с гласа и лика си от рано сутрин. От бТВ, през Нова и специалните обръщения към народа чрез агенция „Фокус”, до ежемесечните интервюта, ексклузивно за Мадам В. и читателите на в. „Труд”.

Любовта му. Изразява се в десетки прерязани ленти, поне още толкова разбити бутилки и нахранени с медена пита от личната му ръка девойки в носии. И това, за да имаме магистрала, по която да ходим до перлата в короната - Слънчев бряг и газопровод, който да ни освободи от оковите на руския феодализъм.

Нашият премиер е способен да дарява, защото той сам е надарен. - С рядкото качество да обичаш сам себе си и то по много. Той пита, той се вслушва в съвети, сляпо вярва на народа, дори и народът е приел формата на Румен Петков, който води “шейха” на Абу Даби да стои „Формула” 1 у нас.

Но най-голямото и масово разпространено чрез мобилните оператори доказателство за всемирната му любов, е дълго бленуваният от всяка репортерица след събитие sms ‘Kak be6e?’. Обикновено позивната намира отклик тутакси, но какво гласи той, можем само да гадаем. Засега се знае само, че историята не помни отритната от премиерската любов колежка.

Тук трябва да вметна, но нека това не се отразява на доброто ви впечатление за въображението на министър-председателя, че наскоро една приятелка ми даде книжка със спомени на приближените на Тодор Живков, посветена естествено на Тодор Живков. Там негов приближен споделя как бай Тошо имал навика след всяко своя публична изява да пита близките си „Как мина?”. Та в този смисъл репотрериците на настоящия премиер могат да се чувстват някак близки нему.

С риск да предизвикам ревност у мнозина, ще ми се да мога да кажа, че единични бройки от пратеничките на редакциите са му свидни и физически освен smsопосредствано. Но уви, не мога. „Да те чука гардероб, а да ти влиза само ключето” е твърде широко разпространено сред дамите от гилдията описание на Любовта, с която ги дарява премиерът.

Защо ви разказвам всичко това ли? Ами защото 1) само така мога да пресека гнусните нападки на опозицията, че министър-председателят оказва натиск върху медиите (поне не и когато не е отгоре) и 2) само така мога да си обясня новината от деня, че министър-председателят е пращал sms-и на обвинения в рекет, сводничество, организиране на престъпна група и т.н. „лоялен гражданин” Алексей Петров.

The Fan

Животът кротко си тече в първите есенни дни. София се е прибрала от Бургас. На хората им се спи. Лениво си работят, лениво си пият, лениво правят деца. Дори бандюгите са се омързеливили. Знам това, защото Цецо Цветанов не е обявявал акция вече 24 часа.

И медиите се драпат по... тиражите. Така де, Бойко напоследък е станал скучен. И дебел. Не произвежда бисери, страници, фолиа. Само едни динозавърски кости, бъдеща туристическа атракция, откри под Асеновград тези дни, но заряза PR-а им на професионалиста Божо Димитров. Ама и те още не стават за страница пусто, защото никой не ги е виждал, а и лечебните им свойства още са в процес на научно доказване.

Та и аз като колегите лениво изчаквах PR-ът да даде резултат и да дойде мигът, в който Бойко ще се снима до костите, та да пропиша. Лениво си разцъквах в също омързеливия се facebook и аха да задрямам пред коментара на една гражданка, която се разлива от умиление по брадясалата новина за бъдещото отроче на Цецо Цветанов, когато просветлението дойде. - Защо да чакам Бойко да говори нещо на гражданите. Дай да видя какво гражданите говорят на Бойко.

За тези, които още не знаят, министър-председателят на Република България има профил в социалната мрежа. Оказа се обаче, че едни почти 76 000 със сигурност не са наясно, че Бойко не прави разлика между компютър и телевизор, „сиреч” не борави с такъв, „сиреч” няма как да сади пиперо във Фермата. Тези 76 000, съставляващи по същество населението почти на един Перник, изливат душите и гърдите си по стената на премиера с надеждата... не знам с каква надежда, защото вече споменахме, че е безнадеждно. Но все пак, нека те самите разкажат за бляновете си:

Госпожа Ели Дякова, която е госпожа, понеже на профила си го е посочила като семеен статус, непризната варненска поетеса, но с „летяща” душа, в чийто списък с любими изпълнители е и любимият на всички нам Веско Маринов, пише до премиера: „можеш и да ми се обадиш-много си зает знам,но има за какво да поговорим-за да не чувам само ,че пиари си правиш и т.н и т.н -докажи ми го ,много хора ти имат доверие И СЕ НАДЯВАТ! НАДЯВАТ! НАДЕЖДА ИМА ЕДНА! 0887 47 07 26 ЧЕСТНО -НЯМА ДА ГО НАПРАВИШ ,НАЛИ?НО АЗ ЧЕ ЧАКАМ........”.

Абе, госпожа, нали си госпожа, бе!

Попрезрялата госпожица Стефка Балтова, дипломиран психолог с уклон към плешиви мъже, ако съдим по това, че е фен на Тодор Колев, Слави Трифонов и не на последно място, разбира се – на също обезлесения Бойко Борисов, е качила снимка на снимка. Рамкирана. С посланието „На Стефче” и с похотливия поглед на премиера... към обектива.

Диляна Цанова, за която не разполагаме с друга информация освен, че е жена, както би следвало да личи и от името й, както и че съмнително – също е фен на Дългия, е качила само своя снимка. Която няма да коментираме, защото не се нуждае от коментар. Но пък читателят ще има възможност да се докосне до нея някъде по-долу.

И на последно място, защото ако преброим до 76 000 ще си проспим нощта, иде Виктор Стоилов-Паржолан. Също скръндзлив откъм информация за себе си приятел в листата на Бойко, но пък за сметка на това откровен фен на „Кръстника” (на филма, не на книгата). Снимката, която Витя е избрал да сподели с премиера, също не би било редно да коментираме.

Да си призная, малко съм объркана. Излиза, че профилът на facebook приятеля на премиера на република България е събирателно между леля Мария от рекламата на праха за пране, Саманта Джоунс от „Сексът и градът” и Ал Капоне в ранния му период.

За щастие май няма да ми се наложи да преинача тази си теза в един бойкоугоден материал за бойкоугодния ми вестник, защото Цецо току-що се включи и раздвижи медийната скука. При специализирана полицейска операция в РусИ е бил задържан Валери Андиамото.

В оборот

Аха се бях притеснила, че нищо интересно не се случва в държавата и ТО дойде. Нахлу гръмко и изпоти 63 000 в редиците на МВР и още три пъти по толкова в редиците на facebook!

„Нашата милиция“ ще задуши в нелоялна конкуренция „Съчки събирам“ и от „Икебана дървесата ги боли“, коментираха пред baklavi4ka.blogspot недоволни от опозицията, които обещаха да „респектират“ радиостанциите, bTV и YouTube.

„Много съм щастлив, че министърът на вътрешните работи в един неформален разговор около 24 май ревниво ме попита: „Не може ли да направим с Тончо Русев една песен за българската полиция?“, споделя пред БНТ и щастливият татко Веско Маринов. Защо ревниво, питам се. Да не би Цецо да е искал сам да лапне микрофона? Вчера Цецо благодари на милиционерите „за безсънните нощи“. Това още повече ме озадачи...

Бате пък говори на полицаите за ДДС-то, плоския данък и неблагодарното народонаселение, което не разбирало, че на милиционера дължи това, че във време на криза не му пада заплатата. Правилно, г-н премиер! Парите трябва да са в непрестанен оборот – от бакалията към КАТ и от КАТ към бакалията.

Ама много пот се събра тия дни. В неделя Бойко рита. Ама не лошите, а слабите. „Мен ме включете в отбора на дебелите“, разпореди преди мача в памет на Начко Михайлов, след което се застопори в центъра на терена в очакване на пас за асистенция. Две полицайчета пък го играха асистенти от двете страни на вратата. Гонеха топката в една ливада след силните шутове на Бате. Тара-ра-ра. „Нашата полиция ме пази. Гордост е да служиш в редовете на България и МВР...“

Мен обаче нещо друго ме притесни. Разминаване в позициите на премиера със стожера „Стандарт“. Страхувам се за приятелите си колеги там... След като достойно отбеляза 3 от общо 13 попадения, Бате се разговори за енергийните проекти, по които с Русия разминаване иначе нямаме. На въпрос: София vs Москва - х, 1, или 2, Бойко си призна – 2. Колегите обаче объркали – написали, че Путин проводил емисаря Зубков да ни се примоли да строим „Белене“ и да ни даде по-ниска оферта. Обърках се. Мислех, че източникът е един, пък такива разнопосочни сигнали...

ВЪЗЛОЖИТЕЛ-ИЗПЪЛНИТЕЛ

Ако някой ден героят на този разказ попадне на него, със сигурност няма да се разпознае. Не защото е толкова тъп, ами защото е клониран.

Краят на работния ден. Влиза Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име.

Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име към Ведра репортерка с чиста съвест: Утре Общински съветник от гр. Несебърослънчевсветивласград те иска в гр. Несебърослънчевсветивласград.

Ведра репортерка с чиста съвест: Но защо?! Нали миналия месец го обслужихме.

Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име: Тръгвате в 8!

Така започна дългата командировка с неясна цел, но с поне ясен поръчител, представляван от Общински съветник от гр. Несебърослънчевсветивласград, наричан по-долу за краткост ВЪЗЛОЖИТЕЛ.

ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ от партия СЛЪНЦЕ, основен, всъщност единствен, конкурент на управляващата партия ЛУНА, която пък е съставена от партия ВЪЛНА, партия ДЪГА и партия ГОРА, се амбицирал да става кмет. От ЛУНА обаче се пригласили за втори мандат.

Тогава ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ се обърнал със зов за помощ към Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име, наричан по-долу за краткост ИЗПЪЛНИТЕЛ. И двамата контрактували 21 000 знака, равняващи се на 3 страници за период на изпълнение две седмици. Финансовата обосновка на договора не е ясна на Ведрата репортерка с чиста съвест, наричана по-долу ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ, и точно затова и към днешна дата съвестта й е чиста.

Иначе ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ изглежда добро момче. Даже се обзалагам, че и той е нечий ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ, но тъй като не е тема на това така наречено журналистическо разследване, ще оставим тълкуванията за след изборите.

Разбира се, като всеки един изпълняващ важната длъжност член на морски градски парламент и той притежава хотел. Притежава и грешна Мадона с големи бомби, надлежно представена като „Моята счетоводителка“.

ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има и Ягуар. Ама този е съвсем истински! С кожен салон и система за шофьори-катастрофисти, които изпитват известни затруднения с шопския гараж. Има си и приятели – под формата на съдържател на кюфтерийница, владетел на 10 езика. Сред тях езикът на мулето, на телето и на бичето.

Нямаше да ви занимавам с особеностите на българската разследваща журналистика, ако днес една колежка не ме беше подсетила за този морския бриз като ми разказа как преди време направили заплатите на столичните общински съветници по 200 лв. Сега като се сетя, имало резон.

Не хранете журналистите,

нахранете животните

Миналата седмица се оказа доста светска за иначе по презумпция сериозните правителствени репортери. След като осветли шефа на ЦРУ, помощник държавният секретар на САЩ Го потупа по рамото. После се видя с посланиците на ЕС, за да похапнат в една резиденция, като между суфлето и кафето ги осведоми, че излизаме от СИВ. Междувременно проби дупка в багер с бутилка от шампанско под претекста, че осветява първа копка на нов ВЕЦ, но по мое мнение - демонстрирайки мощ пред един 2-метров крак и две зелени очи в публиката. В заника на петъка дегустира картини на скъпоплатен китайски художник, като преди това успя и да спазари няколко от любимите Си раирани фланелки директно с производителя Хилфигър.

Правителствените журналисти обаче знаеха, че това е само началото на края на тази светска седмица. И изтръпваха при всяко телефонно обаждане. Защото то можеше да крие сакралната редакционна заповед: „Звънни Му и го питай какво ще прави на рождения Си ден в неделя!”. Този въпрос е еднакво страшен и за двата пола журналисти. За силния – защото Той а) няма да Си вдигне gsm-a и б) ако все пак го направи, ще избоботи нещо от сорта на: „Какво ми се месиш в личния живот, бе животно!”. При нежната част от гилдията обаче положението е още по-страшно. Има само един вариант - а) - „Как да кажа в редакцията, че на рождения си ден Той ще бъде върху мен?!”.

Така, изправени пред непробиваема скала (и в прекия, и в преносния смисъл), репортери и репортерици от всички краища на София в един и същи миг, стигат до едно и също спасително решение – Зоологията!

Фауната винаги е била благосклонна към сушавите откъм новини дни. Така например, ако в неделя Той се препича на плажа в Обзор, но тъй като това е тайна, не можеш да го напишеш, тутакси набираш телефона на шефа на зоологическата градина и д-р Иванов благосклонно ти разказва за проблемите на лъва Славчо с лъвската отделителна система. Славчо се запекъл с опаковка от вафла. Най-вероятно хвърлена му от някое дете, толкова малко, че не може да прочете надписа „Не хранете животните!”. Сега му давали разхлабително и се чувствал по-добре. И така, една висяща страница мигом е запълнена. Заглавието, разбира се, е „Лъвът Славчо се подриска”.

Това кратко лирическо отклонение бе само, за да обясня методиката на драгия читател на всекидневната преса, в случай, че е забелязал първите страници на вестниците от последните няколко дни на изминалата светска седмица. Евриката на репортерите и репортериците, изправени пред редакционната заповед да напишат нещо за премиерския рожден ден, както винаги в момент на трудност, се оказа зооновината.

Тон зададе „Стандарт”, който превърна ягуара Окичуко, понастоящем живущ в столичния зоопарк, в подаръка на Борисов от герберите в парламента. От „Труд” обаче „доразвили новината” като направо проследили шефката на герберите в парламента до зоомагазина, за да видят Окичуко ли ще купи. Тцу!, ликува „Труд”. Не било ягуар, а било малко лъвче. Ама не било истинско лъвче, ами още неродено лъвче. И бъдещата майка не се казвала София (както се включи и агенция „Фокус”), ами Стефка. Пък милият Славчо, онзи с отделителните проблеми, още не знаел, че му била делегирана отговорната задача да стане татко на премиерския лъв... И този драматичен сюжет е разгърнат на две страници.

В крайна сметка Той получи нещо средно. Ягуар, както бе предвидил „Стандарт”, ама неодушевен – както установил „Труд”. Или разбирай – статуйка.

Иска ми се надълго да ви разкажа и за една друг основен постулат в журналистиката, освен „при проблем с пълнежа, винаги прибягвай до д-р Иван Иванов”, а именно – „като си подхванал една тема, винаги прави продължения”. За съжаление, няма да имам време, защото след малко ми предстои поредното пробиване на дупка в багер. Но накратко: трудоваците, верни на всички постулати, наистина продължиха темата. И няколко дни след сафарито в зоопарка, четем, че Той подготвял любимото малко овчарско куче за подарък на Обама. Още работел по командите... на английски.

А аз се чудех защо му е на един премиер, който управлява държавата (и Столична община) само с едно зелено и с едно червено копче, да попива от езика на Шекспир като си чете думички от листчета докато пътува.

Congratulations, г-н Борисов!

Журналистически амок

Идеята за собствен блог се появи едва вчера. Предвид естеството на работата ми като виден, свиден, ведър и най-вече скромен репортер, може би трябваше да е отдавна. Досега не ги разбирах колегите блогъри. Мислех ги за графомани, ограничени от факта, че вестникарската страница не е разтегателна. Една гледка от вчера обаче ми отвори третото око и то много преди 2012-а! За пореден път станах свидетел на т.нар. (от близък приятел) „журналистически амок“. Ама този беше равен по бедственост на Ейяфятлайокутл:

Колега, позакъсал малко със сроковете на изпълнение на непосилните си задачи за деня, изведнъж реши, че вестникът няма да излезе без него. Нямате представа какво е да ти лежи на плещите цял един многотиражен всекидневник. Говорим за стотици хиляди лелки и таксиджии, бе ало! Бузите ти се зачервяват, очите разкървяват, ноздрите разширяват, веждите стават една, а над тях пулсира розовата вена, която казва: “Всички си клатите краката, само аз работя!“.

Обикновено за 13-те работни часа, заковани в Трудовия кодекс на българската редакция, Колегата е преборил дузина малоумни репортери, които упорито си позволяват да кривват от пирамидалната структура и да експериментират с проява на чувство за хумор в дописка за премиера на републиката.

Та, сега разбирате защо този виден, свиден и скромен Редактор не може да си позволи и да е ведър.

Да се върнем на журналистическия амок от вчера. В какво се изрази той, освен първичните бележи, описани по-горе. В крещене „Напускам!“. В питанки „Какво е искал да каже авторът?“. В познатото на всички стари редакционни скатавки безцелно подтичване със страниците, в нашия случай – устремен лъвски скок за взимане на разстоянието от кабинета на главния до кабинката на страньора.

Целият този ритуал обаче само привидно е истерия. Той цели три основни неща: 1. Цялата редакция да разбере, че не работи колкото Колегата. 2. Шефът да разбере, че цялата редакция не работи колкото Колегата. 3. Колегата да разбере, че шефът е разбрал, че цялата редакция не работи колкото него.

Около 21 ч. става ясно, че и трите цели са постигнати. Колегата чете вечерните вестници в кабинета на главния, а цялата засрамена редакция все още физически присъства в редакцията. Разбира се, мисловно е във Facebook и YouTube.

Аз също присъствам, ама с мисъл за блог, посветен на журналистическия амок.