ВЪЗЛОЖИТЕЛ-ИЗПЪЛНИТЕЛ

Ако някой ден героят на този разказ попадне на него, със сигурност няма да се разпознае. Не защото е толкова тъп, ами защото е клониран.

Краят на работния ден. Влиза Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име.

Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име към Ведра репортерка с чиста съвест: Утре Общински съветник от гр. Несебърослънчевсветивласград те иска в гр. Несебърослънчевсветивласград.

Ведра репортерка с чиста съвест: Но защо?! Нали миналия месец го обслужихме.

Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име: Тръгвате в 8!

Така започна дългата командировка с неясна цел, но с поне ясен поръчител, представляван от Общински съветник от гр. Несебърослънчевсветивласград, наричан по-долу за краткост ВЪЗЛОЖИТЕЛ.

ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ от партия СЛЪНЦЕ, основен, всъщност единствен, конкурент на управляващата партия ЛУНА, която пък е съставена от партия ВЪЛНА, партия ДЪГА и партия ГОРА, се амбицирал да става кмет. От ЛУНА обаче се пригласили за втори мандат.

Тогава ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ се обърнал със зов за помощ към Директор на медиен холдинг с мнооого дълго име, наричан по-долу за краткост ИЗПЪЛНИТЕЛ. И двамата контрактували 21 000 знака, равняващи се на 3 страници за период на изпълнение две седмици. Финансовата обосновка на договора не е ясна на Ведрата репортерка с чиста съвест, наричана по-долу ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ, и точно затова и към днешна дата съвестта й е чиста.

Иначе ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ изглежда добро момче. Даже се обзалагам, че и той е нечий ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ, но тъй като не е тема на това така наречено журналистическо разследване, ще оставим тълкуванията за след изборите.

Разбира се, като всеки един изпълняващ важната длъжност член на морски градски парламент и той притежава хотел. Притежава и грешна Мадона с големи бомби, надлежно представена като „Моята счетоводителка“.

ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ има и Ягуар. Ама този е съвсем истински! С кожен салон и система за шофьори-катастрофисти, които изпитват известни затруднения с шопския гараж. Има си и приятели – под формата на съдържател на кюфтерийница, владетел на 10 езика. Сред тях езикът на мулето, на телето и на бичето.

Нямаше да ви занимавам с особеностите на българската разследваща журналистика, ако днес една колежка не ме беше подсетила за този морския бриз като ми разказа как преди време направили заплатите на столичните общински съветници по 200 лв. Сега като се сетя, имало резон.

Не хранете журналистите,

нахранете животните

Миналата седмица се оказа доста светска за иначе по презумпция сериозните правителствени репортери. След като осветли шефа на ЦРУ, помощник държавният секретар на САЩ Го потупа по рамото. После се видя с посланиците на ЕС, за да похапнат в една резиденция, като между суфлето и кафето ги осведоми, че излизаме от СИВ. Междувременно проби дупка в багер с бутилка от шампанско под претекста, че осветява първа копка на нов ВЕЦ, но по мое мнение - демонстрирайки мощ пред един 2-метров крак и две зелени очи в публиката. В заника на петъка дегустира картини на скъпоплатен китайски художник, като преди това успя и да спазари няколко от любимите Си раирани фланелки директно с производителя Хилфигър.

Правителствените журналисти обаче знаеха, че това е само началото на края на тази светска седмица. И изтръпваха при всяко телефонно обаждане. Защото то можеше да крие сакралната редакционна заповед: „Звънни Му и го питай какво ще прави на рождения Си ден в неделя!”. Този въпрос е еднакво страшен и за двата пола журналисти. За силния – защото Той а) няма да Си вдигне gsm-a и б) ако все пак го направи, ще избоботи нещо от сорта на: „Какво ми се месиш в личния живот, бе животно!”. При нежната част от гилдията обаче положението е още по-страшно. Има само един вариант - а) - „Как да кажа в редакцията, че на рождения си ден Той ще бъде върху мен?!”.

Така, изправени пред непробиваема скала (и в прекия, и в преносния смисъл), репортери и репортерици от всички краища на София в един и същи миг, стигат до едно и също спасително решение – Зоологията!

Фауната винаги е била благосклонна към сушавите откъм новини дни. Така например, ако в неделя Той се препича на плажа в Обзор, но тъй като това е тайна, не можеш да го напишеш, тутакси набираш телефона на шефа на зоологическата градина и д-р Иванов благосклонно ти разказва за проблемите на лъва Славчо с лъвската отделителна система. Славчо се запекъл с опаковка от вафла. Най-вероятно хвърлена му от някое дете, толкова малко, че не може да прочете надписа „Не хранете животните!”. Сега му давали разхлабително и се чувствал по-добре. И така, една висяща страница мигом е запълнена. Заглавието, разбира се, е „Лъвът Славчо се подриска”.

Това кратко лирическо отклонение бе само, за да обясня методиката на драгия читател на всекидневната преса, в случай, че е забелязал първите страници на вестниците от последните няколко дни на изминалата светска седмица. Евриката на репортерите и репортериците, изправени пред редакционната заповед да напишат нещо за премиерския рожден ден, както винаги в момент на трудност, се оказа зооновината.

Тон зададе „Стандарт”, който превърна ягуара Окичуко, понастоящем живущ в столичния зоопарк, в подаръка на Борисов от герберите в парламента. От „Труд” обаче „доразвили новината” като направо проследили шефката на герберите в парламента до зоомагазина, за да видят Окичуко ли ще купи. Тцу!, ликува „Труд”. Не било ягуар, а било малко лъвче. Ама не било истинско лъвче, ами още неродено лъвче. И бъдещата майка не се казвала София (както се включи и агенция „Фокус”), ами Стефка. Пък милият Славчо, онзи с отделителните проблеми, още не знаел, че му била делегирана отговорната задача да стане татко на премиерския лъв... И този драматичен сюжет е разгърнат на две страници.

В крайна сметка Той получи нещо средно. Ягуар, както бе предвидил „Стандарт”, ама неодушевен – както установил „Труд”. Или разбирай – статуйка.

Иска ми се надълго да ви разкажа и за една друг основен постулат в журналистиката, освен „при проблем с пълнежа, винаги прибягвай до д-р Иван Иванов”, а именно – „като си подхванал една тема, винаги прави продължения”. За съжаление, няма да имам време, защото след малко ми предстои поредното пробиване на дупка в багер. Но накратко: трудоваците, верни на всички постулати, наистина продължиха темата. И няколко дни след сафарито в зоопарка, четем, че Той подготвял любимото малко овчарско куче за подарък на Обама. Още работел по командите... на английски.

А аз се чудех защо му е на един премиер, който управлява държавата (и Столична община) само с едно зелено и с едно червено копче, да попива от езика на Шекспир като си чете думички от листчета докато пътува.

Congratulations, г-н Борисов!

Журналистически амок

Идеята за собствен блог се появи едва вчера. Предвид естеството на работата ми като виден, свиден, ведър и най-вече скромен репортер, може би трябваше да е отдавна. Досега не ги разбирах колегите блогъри. Мислех ги за графомани, ограничени от факта, че вестникарската страница не е разтегателна. Една гледка от вчера обаче ми отвори третото око и то много преди 2012-а! За пореден път станах свидетел на т.нар. (от близък приятел) „журналистически амок“. Ама този беше равен по бедственост на Ейяфятлайокутл:

Колега, позакъсал малко със сроковете на изпълнение на непосилните си задачи за деня, изведнъж реши, че вестникът няма да излезе без него. Нямате представа какво е да ти лежи на плещите цял един многотиражен всекидневник. Говорим за стотици хиляди лелки и таксиджии, бе ало! Бузите ти се зачервяват, очите разкървяват, ноздрите разширяват, веждите стават една, а над тях пулсира розовата вена, която казва: “Всички си клатите краката, само аз работя!“.

Обикновено за 13-те работни часа, заковани в Трудовия кодекс на българската редакция, Колегата е преборил дузина малоумни репортери, които упорито си позволяват да кривват от пирамидалната структура и да експериментират с проява на чувство за хумор в дописка за премиера на републиката.

Та, сега разбирате защо този виден, свиден и скромен Редактор не може да си позволи и да е ведър.

Да се върнем на журналистическия амок от вчера. В какво се изрази той, освен първичните бележи, описани по-горе. В крещене „Напускам!“. В питанки „Какво е искал да каже авторът?“. В познатото на всички стари редакционни скатавки безцелно подтичване със страниците, в нашия случай – устремен лъвски скок за взимане на разстоянието от кабинета на главния до кабинката на страньора.

Целият този ритуал обаче само привидно е истерия. Той цели три основни неща: 1. Цялата редакция да разбере, че не работи колкото Колегата. 2. Шефът да разбере, че цялата редакция не работи колкото Колегата. 3. Колегата да разбере, че шефът е разбрал, че цялата редакция не работи колкото него.

Около 21 ч. става ясно, че и трите цели са постигнати. Колегата чете вечерните вестници в кабинета на главния, а цялата засрамена редакция все още физически присъства в редакцията. Разбира се, мисловно е във Facebook и YouTube.

Аз също присъствам, ама с мисъл за блог, посветен на журналистическия амок.