Не хранете журналистите,

нахранете животните

Миналата седмица се оказа доста светска за иначе по презумпция сериозните правителствени репортери. След като осветли шефа на ЦРУ, помощник държавният секретар на САЩ Го потупа по рамото. После се видя с посланиците на ЕС, за да похапнат в една резиденция, като между суфлето и кафето ги осведоми, че излизаме от СИВ. Междувременно проби дупка в багер с бутилка от шампанско под претекста, че осветява първа копка на нов ВЕЦ, но по мое мнение - демонстрирайки мощ пред един 2-метров крак и две зелени очи в публиката. В заника на петъка дегустира картини на скъпоплатен китайски художник, като преди това успя и да спазари няколко от любимите Си раирани фланелки директно с производителя Хилфигър.

Правителствените журналисти обаче знаеха, че това е само началото на края на тази светска седмица. И изтръпваха при всяко телефонно обаждане. Защото то можеше да крие сакралната редакционна заповед: „Звънни Му и го питай какво ще прави на рождения Си ден в неделя!”. Този въпрос е еднакво страшен и за двата пола журналисти. За силния – защото Той а) няма да Си вдигне gsm-a и б) ако все пак го направи, ще избоботи нещо от сорта на: „Какво ми се месиш в личния живот, бе животно!”. При нежната част от гилдията обаче положението е още по-страшно. Има само един вариант - а) - „Как да кажа в редакцията, че на рождения си ден Той ще бъде върху мен?!”.

Така, изправени пред непробиваема скала (и в прекия, и в преносния смисъл), репортери и репортерици от всички краища на София в един и същи миг, стигат до едно и също спасително решение – Зоологията!

Фауната винаги е била благосклонна към сушавите откъм новини дни. Така например, ако в неделя Той се препича на плажа в Обзор, но тъй като това е тайна, не можеш да го напишеш, тутакси набираш телефона на шефа на зоологическата градина и д-р Иванов благосклонно ти разказва за проблемите на лъва Славчо с лъвската отделителна система. Славчо се запекъл с опаковка от вафла. Най-вероятно хвърлена му от някое дете, толкова малко, че не може да прочете надписа „Не хранете животните!”. Сега му давали разхлабително и се чувствал по-добре. И така, една висяща страница мигом е запълнена. Заглавието, разбира се, е „Лъвът Славчо се подриска”.

Това кратко лирическо отклонение бе само, за да обясня методиката на драгия читател на всекидневната преса, в случай, че е забелязал първите страници на вестниците от последните няколко дни на изминалата светска седмица. Евриката на репортерите и репортериците, изправени пред редакционната заповед да напишат нещо за премиерския рожден ден, както винаги в момент на трудност, се оказа зооновината.

Тон зададе „Стандарт”, който превърна ягуара Окичуко, понастоящем живущ в столичния зоопарк, в подаръка на Борисов от герберите в парламента. От „Труд” обаче „доразвили новината” като направо проследили шефката на герберите в парламента до зоомагазина, за да видят Окичуко ли ще купи. Тцу!, ликува „Труд”. Не било ягуар, а било малко лъвче. Ама не било истинско лъвче, ами още неродено лъвче. И бъдещата майка не се казвала София (както се включи и агенция „Фокус”), ами Стефка. Пък милият Славчо, онзи с отделителните проблеми, още не знаел, че му била делегирана отговорната задача да стане татко на премиерския лъв... И този драматичен сюжет е разгърнат на две страници.

В крайна сметка Той получи нещо средно. Ягуар, както бе предвидил „Стандарт”, ама неодушевен – както установил „Труд”. Или разбирай – статуйка.

Иска ми се надълго да ви разкажа и за една друг основен постулат в журналистиката, освен „при проблем с пълнежа, винаги прибягвай до д-р Иван Иванов”, а именно – „като си подхванал една тема, винаги прави продължения”. За съжаление, няма да имам време, защото след малко ми предстои поредното пробиване на дупка в багер. Но накратко: трудоваците, верни на всички постулати, наистина продължиха темата. И няколко дни след сафарито в зоопарка, четем, че Той подготвял любимото малко овчарско куче за подарък на Обама. Още работел по командите... на английски.

А аз се чудех защо му е на един премиер, който управлява държавата (и Столична община) само с едно зелено и с едно червено копче, да попива от езика на Шекспир като си чете думички от листчета докато пътува.

Congratulations, г-н Борисов!